Костадин Нушев: И Министерството на културата трябва да прегледа своите архиви за статута на храм Свети Николай
По време на бомбардировките през 1944 година храмът Свети Николай " в София е бил изцяло опустошен, един съветски духовник умира в руините. След това българската страна и Софийската митрополия напълно възвръщат храма със свои средства, преди той да бъде още веднъж осветлен през 1946 година и да стартира това споразумяване на двустранните връзки с Московската патриаршия, откакто Българската черква към този момент влиза в постоянни канонични връзки по времето на екзарх Стефан. Това разяснява в предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус " доцент Костадин Нушев от Богословския факултет.
По думите му обратно във времето има реставрационни действия: " Министерството на културата също би трябвало да прегледа своите архиви за статута на храма, дали той съставлява културен монумент от национално значение? Кой е финансирал реставрационните действия, ремонтните действия? Този нотариален акт от 1997 година, той отразява едно доста модерно положение, тогава, когато през 1996 година, след последния ремонт, обвързван с позлатяването на куполите. Очевидно посолството е решило въз основата на този ремонт, в случай че е финансиран от съветски донори, да пристъпи към придобиване на подобен нотариален акт. Но предходното положение, и предходния статут на храма също би трябвало да се обясни, въз основата на архивите, които се съхраняват във външно министерство, Министерството на културата, Държавната организация на архивите и да се наблюдава целия път на реставрирането, ремонтирането на храма, разпореждането, правата за благосъстоятелност ", изясни Нушев.
Той сподели още, че при бомбардировките през 1944 година храмът е бил разпален - детайлност, която никой не разяснява: " Храмът е изгарял и се унищожава, тогава е изгорен и архивът на храма, както и библиотеката на един от създателите на Богословския факултет ".
По думите му в българските държавни институции има архивни документи, въз основата, на които би трябвало да се възвърне историческата истина.
По думите му обратно във времето има реставрационни действия: " Министерството на културата също би трябвало да прегледа своите архиви за статута на храма, дали той съставлява културен монумент от национално значение? Кой е финансирал реставрационните действия, ремонтните действия? Този нотариален акт от 1997 година, той отразява едно доста модерно положение, тогава, когато през 1996 година, след последния ремонт, обвързван с позлатяването на куполите. Очевидно посолството е решило въз основата на този ремонт, в случай че е финансиран от съветски донори, да пристъпи към придобиване на подобен нотариален акт. Но предходното положение, и предходния статут на храма също би трябвало да се обясни, въз основата на архивите, които се съхраняват във външно министерство, Министерството на културата, Държавната организация на архивите и да се наблюдава целия път на реставрирането, ремонтирането на храма, разпореждането, правата за благосъстоятелност ", изясни Нушев.
Той сподели още, че при бомбардировките през 1944 година храмът е бил разпален - детайлност, която никой не разяснява: " Храмът е изгарял и се унищожава, тогава е изгорен и архивът на храма, както и библиотеката на един от създателите на Богословския факултет ".
По думите му в българските държавни институции има архивни документи, въз основата, на които би трябвало да се възвърне историческата истина.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ